Ще го напиша кратко, ясно, точно. На 10.11. тази година се навършват точно 20 години от демократичните промени в България. За тези 20 години в политическия живот на България се случиха не малко неща, които показаха на народа що за стока са хората, докопали власт. Минахме през периоди на управление от червени, сини, жълти, коалиции между тях. Общо взето тези хора ни показаха на какво са способни и какво разбират под думатите „приватизация“, „усвояване на пари от европейски фондове“, „връщане на земи“ и още много други думи, които би трябвало да символизират демокрацията в нашата република.

Видяхме ги как за период от по 2 управления те обещаваха всичко, което може да бъде обещано и вече не им остана нищо, освен да правят антикампании срещу другите партии. България се нагледа на плужеци, унижаващи народа по най- безочливия начин и докато гласоподавателя живее в нищета, мизерия, глад и нежелание да живее, псевдополитиците се търкалят в неописуем лукс и крадат пари, с които да продължат така даже и пра- пра- внуците им. И това се повтаря всяко едно управление, всеки 4 години. И сега изниква логичния въпрос – как да спрем това? Как можем да променим това, което става в родината?

Първото и най- важно нещо – ГЛАСУВАЙТЕ! Аз съм твърдо ЗА гласуването!  Така гласът Ви няма да бъде разпределен за партия, която би ви унижила пряко или косвено.

И второ – хора, подкрепете новите партии и дайте шанс и на тях – да опитат поне да докажат, че в България все още има хора с морал и етика и такива, които все още желаят думата България да не събужда негативни асоциации у гражданите на Европа. Хората, които са управлявали досега, нямат какво повече да покажат на българския народ. Дайте шанс и на младите партии .

Искрено се надявам парламентарните избори през 2009 да дадат като резултат правителство, което да вдъхне на народа увереността и самочувствието на останалите европейци и че ще докаже на Европа, че заслужаваме да бъдем пълноправен член на ЕС.

Сега ще се запитате сигурно: „Тоя пък какво сдвояване го гони?!“". Отговорът – предполагам всеки е виждал съвременен мобилен телефон Nokia с bluetooth. При инициалиализация на процеса за изпращане на файл, телефонът на получателя пита: „Да сдвоя ли с ….?“, което на инглиш звучи: „Bonding with ….?“. Така че, приемаме условно думата „сдвояване“ като българския вариант на „bonding“.

По същество. Сдвояване на два (и повече) интерфейса е процес, при който пакетите, адресирани за даден IP адрес, вместо от една мрежова карта, се приемат от 2 или повече. На теория това вдига скоростта N пъти, където N е броя на сдвоените устройства.

Под FreeBSD сдвояването се постига чрез ng_one2many (то изисква зареждането на ng_ether). В моя случай bond- ваме 2 мрежови интерфейса – rl0 & rl1. Идеята на цялата тази работа е описана тук: http://www.freebsd.org/cgi/man.cgi?query=ng_one2many&apropos=0&sektion=0&manpath=FreeBSD+7.0-RELEASE&format=html.

#kldload ng_one2many
#kldload ng_ether
#ngctl mkpeer rl0: one2many upper one
#ngctl connect rl0: rl0:upper lower many0
#ngctl connect rl1: rl0:upper lower many1
#ngctl msg rl1: setpromisc 1
#ngctl msg rl1: setautosrc 0
#ngctl msg rl0:upper \
setconfig „{ xmitAlg=1 failAlg=1 enabledLinks=[ 1 1 ] }“

След което вдигаме интерфейс rl0:

#ifconfig rl0 192.168.1.x netmask 0xffffff00

Успех на всички, решили да опитат.

Събота, 29.11.2008 г., в новия корпус на Русенски университет „Ангел Кънчев“ бе проведен поредниято, 4-то издание на OpenFest Русе. Като цяло наистина интересен форум за привържениците на софтуера с отворен код. Мина със значително по- малко гафове от миналата година, като изключим следното:

• Лекторът на първата тема, „Защита на личните данни от неоторизиран достъп“, г-н Велислав Върбанов, така мънкаше под носа си, че едва успях да схвана идеята на лекцията, да не говорим, че не разбрах половината и съдържание.
• Николай Борисов, лектор на „OpenVPN“, направи същото представяне като миналогодишното – всичко, което имаше да казва, го изстреля на един дъх. Уважаеми г-н Борисов, когато презентирате материал, до който някои от присъстващите се докосват за пръв път, би трябвало да говорите по- бавно, членоразделно и най- важното – да им оставяш време да осмислят това, което си им предоставил. Последното може да се постигне като правиш 2-3 секундни паузи през няколко изречения. Интересна лекция, видя се, че презенттора разбира от това, което говори, но малка част от публиката успя да разбере това, което искаше да каже.

Като изключим това, което ми направи лошо впечатление, целият ден на феста мина много добре и беше изключително интересен. Дай боже повече такива мероприятия през по- кратък интервал от време. Благодарности на момчетата от Ruse LUG. Наистина се бяха постарали много.

P.S. Празника на софтуера с отворен код OpenFest 2008 мина под неофициалния патронаж на Богомил Шопов – един от пионерите в пропагандата на open soure software.

Наистина, тази песен я търсих повече от година и нещо. Не знаех как се казва и днес съвсем случайно попаднах на нея. Една наистина страхотна песен.

А ето и текста:

There’s a secret in your life
Believe in love and you survive…

Please let me know
Oh, baby, I need you, I want you, I miss you so
Please don’t go
Oh, baby, I need you, I want you, I miss you

Love… Love… Love is a symbol of freedom
Another idea for great love kingdom
Love is a symbol of motion
You can’t get it without devotion
You wounded by a wounded heart
You hunted but you broke apart
What I tell you, We’re right on time
Don’t do no dope – Don’t do no crime

Oh-oh-oh, Don’t do no dope – Don’t do no crime
Oh-oh-oh…

Oh, baby, please let me know
Oh, baby, I need you, I want you, I miss you so
Please don’t go
Oh, baby, I need you, I want you, I miss you

Don’t take no dope (There’s a secret…)
Don’t do no crime (Baby in our life…)
Don’t take no dope (Believe in love…)
Don’t do no crime (And your love survive…)

Love is a symbol of living
What have you lost if you’re not giving
Love is a symbol of nations
We’re all adjusted to a new generation
It’s a mission: we believe in love
It’s officious what we’re dreaming of
What I tell you, We’re right on time
Don’t do no dope – Don’t do no crime

Вчера, 10.08.2008 г., се състоя велопоход Русе – Гюргево – Русе с цел – протест срещу „такса мост“, която водачите на МПС заплащат при преминаването си по Дунав мост. Този мост е известен с името „мостът на дружбата“, но именно тези такси го превръщат в „мост ът на раздялата“.

Мероприятието бе организирано от г-н Николай Младенов, евродепутат от листата на ПП ГЕРБ и г-н Пламен Нунев – областен координатор на ПП ГЕРБ, с подкрепата на ПП ГЕРБ, МГЕРБ и Европейската народна партия и Европейските демократи. Събраха се повече от 50 русенци, на възраст между 18 и 74 год.

Като един от участниците в това мероприятие, изминавайки пътят от Паметника на свободата в Русе до часовниковата кула в град Гюргево и обратно, няколко факта изключително силно успяха да се запечатат в моето съзнание.

Пристигайки на Дунав мост, русенските митничари бяха много любезни и усмихнати, поговорихме малко, изчаквайки да преминат МПС-тата, напуснали контролния пункт в Гюргево и потеглихме по моста. От пункта в Русе до моста са малко над 100 м. асфалт в изключително добро състояние – като за начало добре.

Когато обаче започнахме изкачване по самият мост се забелязаха коловози, които тежкотоварните МПС-та (известни още като тирове) са оставили за спомен при преминаването си оттам. Естествено хлътването на асфалта под формата на коловоз бе компенсирано от надигането му в двата края на платното – една изключително неприятна гледка, която показва, че такса мост (6 евро при излизане от България и 8 евро при излизане от Румъния за коли до 3,5 тона) определено не отива за ремонт и/или поддръжка на този мост.

Когато минахме пункта в Румъния, започнахме движение по бетонен път, по който освен дупки можеха да се наблюдават и малки водни басейнчета с площ около 1 кв. м. и смрад, която никога няма забравя.

Влизайки в града, митовете за румънските шофьори се оправдаха напълно – на 3 места ни отнеха предимството,  веднъж дори ни напсуваха – селският им манталитет се показа.

Като млад човек нямаше начин да не обърна внимание и на румънките – пухкави девойки, с лек загар на кожата, при които на мода е да не носят сутиени. Срещат се и симпатични, но са голяма рядкост.

Колите им са производство след 95 година, като тенденцията е да си купуват коли от България (по- конкретно от Русе) и да си ги карат там с нашите номера. Гъзарията е на слушат на max Alina и Costi, докато карат – абе циганията ги влече, не може да им се отрече.

Седнахме да пием кафе в барчето под часовниковата кула. Обслужи ни една сервитьорка, която не разбираше бъкел английски и ако не бях казал по комшийски „doua coca-cola si un cafea“ едва ли идните 10 мин. щяхме да успеем да си поръчаме.

Няма как да не отбележа обаче чистотата по улиците им, както и кошчетата за боклук, който са през  5 метра. На всичко отгоре са пластмасови – в Русе такива биха оцелели не повече от 3 дни.

Като заключение, искам да споделя , че дори и да са „мамалигари“ или „мангали“, те са много по- развити икономически, по- богати финансово, но морално и психически са много по- назад от нас. А защо една държава, чието населението е едно сред най- интелигентните не само на Балканите или в Европа, но и в света, живее ден за ден и се чуди как да свърже двата края? На това нека отговори г-н Станишев и неговите авери министри.

П. П. Тъй като Пако беше също там с нас, възникна идеята някой път да се съберем и да отидем до там, само че не само за по едно кафе, а да се разходим и по пристанището на града, да погледнем Русе от друг ъгъл. Ако има желаещи, да ми пишат на мейл-а. Всеки, който има вероятност да издържи физически, е добре дошъл.

Във вторник (17.06) получих дългоочакваният Linksys WRT54GL version 1.1 от куриера. Веднага, щом се прибрах вкъщи го разпечатах и настроих вграденият в него PPPoE клиент да закачи към мрежата на доставчика ми. След като видях надписа „Connected“ се зарадвах, че най- накрая си имам собствен рутер. Това означава, че ще мога да си правя port forwarding-а както ми е удобно и когато ми е удобно.
Но радостта ми от това беше твърде кратка. След по- малко от 10 мин. работа с FreeBSD-то ми, „Огнената лисица“ установи, че връзката ми с Интернет е пропаднала . Погледнах статуса на WAN port-а : „Disconnected“. Направо бях поразен. Закачих отново. След относително същия период – отново разпадане на връзката. Мистерия …
Преди да закупя гореспоменатият рутер бях изчел голямо количество форуми и статии, посветени на WRT54G/GL/GS и third- party firmware: Tomato, HyperWRT, OpenWRT и DD-WRT. От изброените най- ярко се откроиха 2 – OpenWRT и DD-WRT.
Първият е за по- напреднали Linux потребители, докато вторият е за хора, които нямат добро впечатление от оригиналният firmware на Linksys, a Division of Cisco System, Inc. Решението ми трябва да ви е станало ясно – DD-WRT.
Поразрових се из нета и намерих статия за flash-ване на този изключителен рутер с DD-WRT. На база тази статия изтеглих dd-wrt.v24_mini_generic.bin и flash-нах. Успешно! След това изтеглих и std_generic версията, флашнах и нея.
След 4 дни работа с този firmware съм с изключително добри впечатления за него – един наистина стойностен firmware, който може изключителни фокуси, а като прибавим и Linksys WRT54GL се получава комбинация, която по нищо не отстъпва на бизнес клас рутери за по $ 5000+.

Днес, 13.06.2008 г., по известен като петък, 13-ти, реших да подновя блогването в моя скромен блог. Очаквайте нови попадения.

Не знам какво ми става днес, но ме изби на вълна Чък Норис. Ето и няколко (не толкова) известни факти за него:

• Чък Норис е формулирал новата теория за относителността, съгласно която, съществуват множество вселени, в които Чък Норис е още по-корав пич отколкото в нашата. Когато тази теория била публично изказана от Алберт Айнщайн, Чък Норис му забил такъв ритник със завъртане, че от тогава ние знаем Айнщайн като Стивън Хокинг.

• Военната единица „Чък Норис“ не присъства в играта „Цивилизация 4″ ,защото една единица „Чък Норис“ може да унищожи всички нации, взети заедно.

• Ритникът със завъртане на Чък Норис е толкова мощен, че може да бъде видян от космоса с просто око

• Поради увеличение на цените на бензина, Чък Норис е сериозно обезспокоен относно пиянството си …

• В нормална стая има 1242 обекта, които Чък Норис може да използва, за да те убие, в т. ч. и самата стая.

• Когато Брус Банер се ядоса – той се превръща в Хълк. Когато Хълк се ядоса, той се превръща в Чък Норис.

• Всички обичат Реймънд. Изключение прави Чък Норис (и аз).

• Съществува само един видеозапис на Чък Норис ядосан. Този запис се продава от компанията Юнивърсал под името „Кошмари на Елм стрийт“.

• Чък Норис е играл руска рулетка с напълно зареден револвер. И спечелил. Всъщност, той е играл руска ролетка и със зареден пистолет Дезърт Ийгъл. И пак спечелил.

• Когато Чък погледне в огледалото не се вижда нищо. Това се дължи на факта, че Чък Норис е само един на Земята.

• Сълзите на Чък Норис лекуват рак. Твърде жалко, че той не плаче. Никога!

• Последното нещо, което чуваш преди да те удари Чък Норис? Не се знае – никой не е оцелял за да разкаже.

П.С. Искам само да уточня, че с този си пост нямам намерение да подронвам престижа на Негово високо величество Чък Норис, нито да насърчавам страх към него във хората.

Общо взето, за да не остана назад от Пако, и аз направих свой блог :p.